Бавно се спусна нощта. Над дърветата, към спокойната езерна вода, свенливо погледна бледата луна. Притихнали са всички птици. Обади се щурче, жабче му отвърна с тихичко гласче и заспа.
Увисна тишина…
Вятърът тъжно запя в клоните на самотна плачеща върба…
Няма коментари:
Публикуване на коментар