Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

31.07.2009 г.

Във въздишка

Розов храст.
Между клонките,
вятърът дъх притаил е
и слуша –
звъни в тишината лунна дъга,
сребърна арфа струни протяга,
щурчета тихо, напевно шептят...
Роза сънува
как
посипана със звезден брокат,
върху листчетата й
валс пеперуда танцува.

Отронва луната самотна сълза,
а тя
между цветчета алени се търкулва
и във въздишка приютена
заспива.



30.07.2009 г.

На милиметър

Докосвам с пръсти
връхчетата на косата ти.
На милиметър само
са устните ми.
Знаеш ли,
че цветята ухаят
нощем най-силно,
а ти
винаги...



Врабче

В снега намерих премръзнало врабче.
С длани стоплих крехкото телце -
погледна ме с питащи очички
и аз гостих го със трохички.
Изчирика закачливо,
примигна то игриво,
нетърпеливо запърха с крила,
разтворих длани
и то отлетя...

29.07.2009 г.

Тогава, когато...

Когато си тук,
всичко притихва.
Дори
звездите своя шепот стаяват
и розата навън
едва-едва сдържа
в края на последното сатенено листче
бисерната си капчица,
която в такава тишина
отронила се би
със звън.
Когато си при мен,
мънички слънца започват да валят.
Тогава
няма нощ,
нито ден -
времето замира
и само е
сияние...

А когато те няма,
като брезови листенца
галени от вятър,
мислите за теб
в мен
не спират да трептят.

Тогава, когато...

28.07.2009 г.

Лунен

Понякога
си толкова близо,
че в очите ти
мога да погледна.
Друг път
през воал надничаш
или
зад завеси облачни се криеш.
Често ръка към твоята протягам.
Знам, че те докосвам -
нали при допира си с теб,
тя започва да сребрее.
Но...
не те усещам.
Дали ще мога да те стигна
и да те прегърна,
мой лунни принце,
някога...

Дискът лунен
мълчаливо през прозореца
ръка към мен протегна.

На слънце

На слънце, в градинка малка,
сладко спи шарена Писанка.
Засърбя я ушенце,
отваря лениво оченце,
а пред нея,
на маргаритка разцъфтяла
кацнала пеперудка бяла.

Писанка с лапичка посяга
и
пеперудката избяга…

След дъжд

Спря дъждът,
Слънчо се засмя,
птиченце запя.

В тревичката нещо шуми –
охлювче пълзи…

27.07.2009 г.

Луната помни




Гаснат надежди.
Една по една
във водата падат
звездни сълзи,
а вълните,
за слънце спомени
откраднали от брега,
на дъното
в неми миди
ги скриват.

Само
луната помни,
но мълчи...


Песъчинков шепот

пред очите
чернее от взиране
протегнати
ръцете тръпнат в очакване
с песъчинков шепот
гласът ти се слива
в мен рикошира
мислите парят
бодат
сякаш прекършен
от вятъра
захвърлен слънчев лъч
мираж в пустиня
пясъчни мечти
от допира на кадифе
понякога боли

26.07.2009 г.

меланхолично


лепнеща мъгла
птици крият усмивки
проплаква небе

Невидими пеперуди

като покапали листа
подгонени от вятър
мислите ми се пилеят
събират се на куп
и в следващия в миг
хукват без да питат
пак
към теб

срещнали преграда
листата есенни
сгушени заспиват

дано
невидимите мои пеперуди
те открият

25.07.2009 г.

С аромат на дъга



Седефен копнеж посипва луната
на нощта върху голото рамо.
Серенада с вълните
тихо вятър припява,
гларус в мрака изплаква.
Звездни прожектори осветили са кея,
а там
сгушени два силуета -
мечта с аромат на дъга над море
и спомен, приличащ на пясък,
който бризът бавно разрошва.

Как искам
теб да врисувам
там,
в моето утре...

24.07.2009 г.

Езерна душа



Над него
рой светулки
сред лунните коси танцуват,
приклекнал вятър на брега
шепота на малките вълнички слуша.
Езеро
пленително спокойно,
тишина...

Но под кротките вълни,
води разпенени
в скали невидими се блъскат,
с желание да ги прескочат
и разлеят яростта, таена в тях.
Стенат, глухо вият, тътнат...
да излязат как -
заклещени от стръмен бряг.

А на дъното, сред хлад и тъмнина,
напъпило е цвете -
с листчета крехки,
но силни като пукнала зора.
Ако с крайчеца на своите лъчи
успее слънцето да ги докосне,
от тичинки изящни би плиснал аромат -
бушуващи вълни да укроти.

Но слънцето е толкова далеч...


Лунна сълза



Аз съм
рожба на утрото,
зачената
от мълчаливата нощ
и радостта на деня,
от нямата тъмнина
и триумфа на светлината,
от безмълвния лунен копнеж
и ликуващия слънчев "Привет".
Аз съм само лунна сълза,
огряна от слънцето -
просто...
капка роса.


23.07.2009 г.

Недокоснати мечти



Сутрин
сълзите на цветята
не блестят като моите,
от радост,
когато те видя,
а славеят
не ме омайва с песен
както гласа ти.

Защо са им крила
на пеперудите,
щом ги губят
и не докосват никога
мечтите си…


Дали си ми...



Ако си сън,
ще мога ли
отвъд хоризонта да видя,
за да те нарисувам?
И онази музика,
с тръпките по тялото
след полъха от теб оставен,
ще чуя ли
когато се събудя...
Дали си ми
сън...


22.07.2009 г.

Вместо сълза



здрач
вратата
след теб се затвори
розата трепна
въздъхна
сведе главица
и лист
вместо сълза отрони

още е там
във вазата
но друг лист не загуби
пази ги
макар обезцветени
и твърди
бледнеещи
спомени крехки

Слънце

Като полъх на вятър
ръцете ти по мен преминават,
устните ти –
крила на пеперуда,
тръпки след себе си оставят.
В очите ми
гласът ти напъпили мечти разпуква,
те разцъфтяват
и от тях
тихо бисери за теб капят.
Ти си кедър,
аз – гълъбица плаха,
гнездо в клоните му свила,
от теб топлена -
мое слънце скрито...

21.07.2009 г.

По теб...

мелодията в очите ти
има цвят на кадифе
усмивката им
в мен на талази
топлина разлива
не говори
нека помълчим
с поглед ме рисувай
аз по теб
обич ще извая
тиха

Опъната струна



По тънката нишка на липсата
пъпли уверено мрак парцалив.
Опъната струна дере тишината
с ням заглушителен вик.

В прозореца крив самотно виси
отхапано късче нощно небе.
Една по една чезнат звезди,
като огъня, гаснещ без теб…


20.07.2009 г.

Не по ноти



Пресветващи кристали
във въздуха танцуват,
мелодия вълшебна
леят с нежен звън.
Свирят не по ноти
пръстите дъждовни
музиката, скрита
трепетно в сърцето -
галещо-ефирна,
с цветовете на дъга.


Ти... аз

Бавно над мен се надвисваш,
сянката ти ме обгръща,
въздухът започва да вибрира
и едва-едва ме милва.
Уверено се приближаваш,
нежно ти шептя...
Но само миг преди да ме целунеш,
рязко се отдалечаваш.
Не смееш дори да ме докоснеш,
а как копнея
тялото ти върху си да усетя...
Ти...
орел,
аз...
езерна вода.

19.07.2009 г.

Чужда

сънува
пясъци жарки
огнен дъх
на вятър душащ
синя вода
в кладенец малък
и студено око
на близка луна

в море зелено
облак я търси
да я обвие в свойта нега
а тя е там
палма самотна
скрита
сред борова гора

18.07.2009 г.

Макове



Мокри коси
над надежди напъпили
росата разстила,
слънцето с длани
цветчета свенливи погалва.
Копринено шепнат
листчетата алени,
валс с вятъра
около тях пеперуда танцува.



17.07.2009 г.

Немислимо е

Немислимо е
допира кадифен
и дъха ти мамещ
да не усетя,
аромата ти на тиха обич
да не поема,
всяка твоя гънчица
да не позная,
щом те виждам
и
почти докосвам...

Ръцете ми увисват празни,
очите в тъмното се взират -
копнеж разкъсващ
в съня ми ме изгаря...

Невинно

Летен дъжд
лицето ти гали,
с притворени очи
усмихваш се.
Между устните ти,
капчица се спира -
ще я подариш ли
на моите...

16.07.2009 г.

На брега



със звездна мрежа
нощта иска да хване
копнежите на слънцето
нападали в морето

а те
в очите ти се отразяват
и още по-топли ги правят


Покана

На прага ти
отдавна
мълчаливо стоя -
да вляза
нали ме покани.
През открехната врата
не мога -
резето да вдигнеш
забрави.

15.07.2009 г.

Моето прошепнато

замълчи
нищичко не казвай
не ме гали
дори не светвай
ако можеш
изгаси за миг
палавите пламъчета
във очите си
защото
в тъмното е тихо
и ще чуеш само
моето прошепнато
обичам те

14.07.2009 г.

Неми силуети

Нощ замъка обгръща,
изпод облаци
луната е провесила коси,
призрачните сенки на бръшляна
пълзят по каменни стени...

В прозорец
студена светлина проблясва -
един към друг
плуват неми силуети два,
копнели някога да се прегърнат,
възпирани
от предразсъдъци и суета.

Всяка вечер
луната е свидетел
как се мъчат
да се слеят във един.
Но вятър не може
с вятъра да се прегърне,
както от студена пепел
огън да се разгори.

Сова
тишината наруши…

13.07.2009 г.

Искам да чуя...

Когато луната е толкова сънена,
че глава върху лъчите си скланя,
а примигващи палаво,
звездите за танци се готвят,
дали можеш да видиш
ненаписаните ноти в очите му,
щурче
и да ми ги изсвириш?
Искам да чуя...

Аз... в мълчание
пея.

Съм и ще бъда

Вечер, преди да заспиш,
чуй ме
в ромона на тишината,
с поглед
в тъмното ме съблечи,
за да усетиш седефения шепот
на душата.

Безгласно
името ми изречи,
усети
с мисъл как те галя
и в теб гласа ми песенно мълви -
съм и ще бъда само
твоя.

Състояние

Пролет вече е,
а ме душú...
Свежият въздух
не достига,
птиците не радват,
слънцето не топли,
вятърът не гали...
Дори дъждът не пее -
само тъжно шумоли.
Така ще бъде
до...
завръщането ти.

12.07.2009 г.

Божури

Когато звездите
през снежинките примигваха,
ти идваше на пръсти
от съня да ме откраднеш.
Дали усещаше как сред зима
божури
по лицето ми разлистваш,
а аз
тихичко мълвя,
че те обичам...

През прозореца

Не харесвам светлината,
защото те краде от мен.
Обичам в тъмното
косата ти да галя,
челото да докосвам,
в очите ти да се огледам,
устните да очертая,
след това брадичката
и надолу
бавно
да се спусна...
Колко ми се иска
да се сгуша в теб...

Помисли си луната
и засрамено
зад облаче се скри.

11.07.2009 г.

Чувам

Чувам цигулка,
когато слънцето
с тъга целува запада.
Тогава
всичко е посипано
с уморено оранжево
и дори птиците забавят
своите трели.
Когато слънцето
на пръсти
тихо си отива,
се обажда щурче -
може би,
за да направи серенада
на луната...



В пустота



гали вълната брега
през камъка неусетно
път си проправя
да бях вода
а аз
безгласно мълвя
и като лунни лъчи
протягам ръце
в пустота
поглъща ги мрака



10.07.2009 г.

Когато не достигат

Думите са звуци
или букви подредени.
А какво са
мислите в очите…
Те не могат да се чуят,
но се виждат,
за разлика
от парещото
вътре,
дето само ти си го усещаш.
То пък,
ражда музика
или картина,
когато думите за него
не достигат.



Мастилено

Нощта мастилото си ливна,
вятърът
в цвета на розата се приюти.
Силует на бор
към небето се протегна,
а луната -
любовница свенлива,
с облачна дантела се зави.

Звездите вятърът подгони,
пред бора
луната в блясъка си се разкри,
а по листенцата на розата
бавно се търкулнаха
сълзи...

9.07.2009 г.

Да слушам само...

Кога ли снежинките
ще спрат да шумят
и пламъчето на свещта
докога бавно ще шепти?
Него поне мога да угася -
искам да слушам само
очите ти...

Люляково

Искам да съм люляк,
та видиш ли ме,
да поискаш да ме вдъхнеш,
а аз,
за да усетиш цялата ми красота,
цветчетата си да разлистя
и да те изпълня...

Адажио





една след друга
се сипят
мънички капки
завъртат се
просветват
и падайки
рисуват адажио
а под тях
листът е празен
без петолиние
бял
докоснат ли го
изчезват
плахи седефени ноти
неми танцуват
изгубени перлички
безмълвно отронени
през ресници
на бисерна мида


8.07.2009 г.

Вали светлина



Мрак сред дърветата пада,
ехо птичите песни отнася,
шепот в тревата заспива...

Вятър
с водата заиграва...
сдипля малка вълна,
тя нараства,
на пръсти се повдига,
снага извива
и в премала,
главица върху брега полага...

Езерото притихва...
С длан ветрецът го гали,
то потръпва...
върху му лунни мушици
с пируети се пръсват,
проблясват мамещо
и притихват...

Гората спи...
Бавно над езерото
светлина от луната
вали...



7.07.2009 г.

Недолюбена




вятърът
жарта докосва
с финес
разпалва страст
и си отива
а тя
недолюбена изтлява



И тази...

Гаснат звездите
една по една.
Луната се мъчи
небето да среже
и там да се скрие,
да направи път
на утринта.
Преди съмване
е черна глухота.
Отронена сълза
простенва в тишината.
И тази нощ не се върна -
остана отключена
вратата…

Когато... тогава




Тополата
ръцете си голи
с облаците сплита,
а моите
протегнати пустеят
и очакват теб.

*

Отива си зимата,
пролет идва
и лято след нея.
Щурчета ще свирят.
Ще ги слушам
отново сама.

*

Когато звездите бледнеят,
щом в напуканото от зора небе
мрака парцалив стане,
тогава си мисля,
че някой ден с теб
ще се срещнем.


6.07.2009 г.

Само нейна



Слънце усмихне ли се,
ставам тъмна.
В ясен ден,
с вятър развихрил се танцувам.
Копнея да усетя
кацнала върху ми пеперуда
и дъжд,
жажда който утолява.
Искам да съм розата уханна,
но съм само
бледа нейна сянка.


Седефени искри

И в най-тъмната нощ,
около теб седефено блести.
Не са незабелязани искрите,
които описват силуета ти.
Всяко огледало
може да ги отрази,
но аз виждам
и чувам -
от тях музика звучи.


5.07.2009 г.

Докосване



Целунат ли прозореца,
снежинките се стапят
и потичат
в сълза.
Докоснеш ли мислите ми,
пламва искра,
която ме гори без видима
следа...


Плисирано



Понякога слънчева усмивка,
друг път тъмно кадифе
или тътнеща като далечен гръм -
с отблясък мраморно студен,
но с нюанс неповторим
е завесата
на плисираното ти мълчание.

В гънките й потъвам
и винаги се губя...


Аз съм само...



Този слънчев лъч!
Преследва ме,
гъделичка...
а усмихна ли се,
ще се разлея.
Дали ще ме намери
сред капките роса
или...
за малко да се скрия
в цъфналия мак.
Аз съм само
сълза.
Трябва
с вятъра да стигна
до далечна река.
Там ще се засмея,
ще заблестя
и ще напомня
... за дома.


4.07.2009 г.

До изтръпване



Липсата ти стърже.
Драска
като с кремък
и хвърчат малки парченца -
денем черни
като угасени въглени,
нощем -
ослепително искрящи.
Забиват се невидими в плътта
и причиняват болка...
до изтръпване.


Знаеш ли



вятър съм
с косата ти
обичам да играя
челото ти
с кичурче да гъделичкам
не се сърди
как иначе да те погаля

понякога
облаци в очите си събирам
уж от гръм да ги предпазя
но изтрещи ли
плисвам ги
тогава
с целувки мокри
лицето ти посипвам

и чаша да съм
е приятно
бавно устните ти да ме галят
когато от мен отпиваш жадно
знаеш ли
че
на любов ухаят


Далеч



На птичето,
което пее нощем,
заръчах
по петолинието лунно
с човчица
мелодия да избродира.
За „Лека нощ”
вятърът ще ти я свири.

Няма е луната,
а аз -
далеч…

3.07.2009 г.

Без ресни




Изплетох си шал
от спомени.
Но без ресни...
стои незавършен.
Ще ми подариш ли
малко надежда -
по няколко сантиметра
да привържа в края.
А аз,
тъгата в очите ти
ще премахна...
с целувки.




Ще те...

ще те обичам бавно
ще съм водата в нощно езеро
лунен лъч в дълбини си приютила

по тебе ще се стичам плавно
както ароматната смола
боров ствол тихичко облива

ще те целувам жадно
и като пустиня
всяка твоя капка ще поема

2.07.2009 г.

Какъв е

какъв е цветът на
самотата
може би прилича
на опушена
от цигарен дим
посърнала завеса
с остатък
от аромат на нещо
нещо толкова отдавна забравено
че вече почти го няма
освен
ако подсъзнателно го чувстваш
някъде дълбоко
тъй дълбоко
че не знаеш -
то все още е
там

или
самотата е с цвят на дъжд
който отмива всичко
докато не усетиш
как в теб се разлиства
надежда

... и на мен

Виждаш ли облачето
ей там…
Беше бяло
когато ми каза
„До скоро”,
а сега е сиво.
Нали не искаш
да потъмнее още
и да засълзи…
Усмихни се,
за да му олекне

… и на мен.

Винаги

по-писклива
от флейта ледена на зимен вятър

бучаща
сякаш е разсърдено море

тъмна
като изоставено от звездите си небе

и изсмукваща до задушаване
е липсата ти

винаги

1.07.2009 г.

Музика и...

Тежките сълзи в очите,
които
ресниците ми пазят -
да не оставят следи,

парещият стон в гърдите,
който
устните притискат -
да не прозвучи,

тръпнещото пърхане отляво,
което
като птиче в клетка
иска да се освободи

и музиката,
лееща се в мен -

това си ти...

Ириси

Очите ти
като водовъртеж
увличат и поглъщат.
Да се съпротивлявам
трябва ли?
Не искам…
Оставям се
топлината им да ме обгърне,
а там -
в средата,
кротко ириси цъфтят
с капчици надежда
върху тях.

Ще ги погаля -
дано я сбъдна…


Още една...

Искам да заспя…
но тази студена луна,
спуснала коси
през кривите пръсти на дърветата,
боде лицето ми.
Сенките,
растящи от ъглите,
се усукват с мислите ми
и тънката им мрежа
до задушаване ме стяга.
Затворя ли очи,
съскащи искри се гонят.
Безсънна нощ...
Още една.

А исках да те срещна
поне в съня…