Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака –
с прожектора си
на щурците щимовете да огрее
и те с нежните си трели
да изсвирят
от мен в пространството нотирано
„Къде си…”
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
7.09.2020 г.
Нотирано
Скътано в:
вибрации
Абонамент за:
Публикации (Atom)