При теб

Луната надникна
иззад облак лениво,
непокорният вятър
свещиците звездни изгаси,
жълтите листа от клоните обрули,
духна поривисто,
вихрено към небето ги изви
и в тъмнината потъна
след тях.
Оголели,
дърветата останаха сами.

А ти си с мен…
с гласа си ме люлееш,
очите ти ме обгръщат с топлота
докато ме повериш на съня
и той ме върне отново
при теб…

Пътечките

върху дланите ми
пеперуди
пеят вълшебства и танцуват
следват пътечките топли
с пръсти които изрисува
по ръцете ми

Утрин

Утрото повдига със усмивка
кадифените дипли на нощта.
Денят бърза, без да знае,
че не искам да те пусна
от вълшебната прегръдка
на съня...

Новотоние

Вятър палав
скъса колието на нощта
и блестящи перли
пръснаха се по небето,
духна леко в чаша
със шампанско прекипяло
и луната
с пяната дантелена зави,
а върху щурците
брулна пожълтели
есенни листа.
От уплаха,
те цигулките си скриха
и увисна в мрака
студена тишина.

Само в мен
един тон напевно
неспирно-топло
и ликуващо звучи -
Ти…