Слънцето
с утринната си
милувка
облаците изчерви,
с лъч Вечерницата
близна,
тя трепна и се
скри.
Между боровите
клонки се промуши,
сред брезовите
вейки се провря,
в опустелите
гнезда надникна
и над слана проблясваща
се спря.
… а тя от
умиление
сълза проля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар