Твоето

знаеш ли
знаеш ли колко ми трябва

по-малко от житно зрънце
по-леко от птиче перце
по-тънко от лъч светлина
по-тихо от летяща снежинка
но изпълващо мойта вселена

трябва ми твоето простичко
да
за да дойда
при теб

Само това

Той ме черпи с...
бира.
Отказвам.
Малцово уиски ми предлага.
Не искам.
Как
за толкова години не разбра,
че искам само чаша
топлина.

Загърнат

понякога
уютно е в мъгла
закътано
и някак топло
без тълпа
без хора с търсещи очи
само ти
сам
със себе си
под облаците прекипели

и сякаш
времето е спряло

загърнат
в тишина

В такава нощ

Загърнат в плащ на зимна нощ,
севернякът
песента си пак подхвана,
а от очите на безмълвните звезди,
сълзици оживели полетяха.
Вятърът ги води в зимен танц,
подмамва ги с дъха си,
сияещи в пируети ги завърта,
но спира,
внезапно се обръща
и самотни вледенени ги оставя.
А те, снишавайки се,
с почукване рисуват по прозорците
замръзнали мечти.

В такава нощ,
прошепни ме с кехлибарен глас
тихо,
много тихо,
да чуя само аз...

Пулс

копринена тишина
само ресниците ми
лицето ти едва докосват
от дъха ти
руменина моето облива
а между дланите ни
неустоима жажда
за допир пулсира

и пурпурни слънца
над нас валят

Не умея

да изпея
или изсвиря низ от тонове
които да запълнят липсата ти
в мен
не умея
много повече от музика
и светлина си

в тишината на нощта чувам
как проплаква
пламъчето на свещта
и восъчните му сълзи
една след друга стенат
нямо

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА