Прекършена

Пъпките на розите
не познават
ласката на слънцето,
нито целувката на звездите,
превърната в роса,
нито прегръдката на вятъра,
нито докосването на пчелите
и омайната им песен,
докато не се превърнат
в разцъфнал цвят,
който знае
колко прекрасно е
и каква живителна сила
и радост дава
всичко това.

Пъпка,
познала само
целувка кратка,
останах…

Градушка
ме покоси!

Кадифено

С кадифена нежност
гали ме дланта ти,
топла
като твоите очи,
а те са близо
и така големи –
как искам
да притихна в тях...
И аз потъвам бавно,
вливам се във тебе,
в твоя ритъм
дишам с теб...
А луната,
ням свидетел вечен,
изчервена е от срам.
В миг потръпвам,
ти
с дъха си ме завиваш
и тиха нега
се разлива в мен.

Галиш ме...
Гали ме дъха ти...
... но във моя сън.

Случване

Случих ти се

ей така,

от нищото.

От там дойдох

във твоя свят.

Помилвах те със думи,

дори целунах.

Но да те погаля,

не успях.

И ето,

пак при тебе съм,

дошла от нищото,

в тишината

ръка да ти подам.

В` вода живителна

ще се превърна,

но на болката

няма да те дам.