Странно птиче

Тъмни облаци
гората притискат,
сякаш искат
да я задушат,
а тя,
птичи гнезда прегърнала,
ветровете моли
да ги усмирят –
нали сърчица
в яйцата пулсират
с копнеж за майчина песен,
слънчева ласка
и звездни сълзи,
за пъстроцветна дъга
над цветята грейнала
и трели любовни,
сбъдващи мечти…

А аз
съм птиче странно,
което от облаци черни
не се бои
и реейки се там,
в небето високо,
с трепет пее
търсейки теб.