Неми

Дърветата
пак онемяха
без своите думи-листа,
с които
мечтателно-нежно шептят.
Сега,
само мълчат
и с пръсти
се мъчат да стигнат небето.
А там,
вятър
от сиви къдели
ледени струи преде -
с тях зимата
снежни завивки
ще изтъче.

Капчица

роза
едва напъпила
а с листчетата си
капчица прегърнала
не ги разтваря
не иска да я пусне

късна есен е
нощният студ
ще превърне капчицата
в лед
и кристалчето
розата ще изгори

розова пъпка
до сърцето си притиснала
сълза

твоята

Клавиши

толкова изящни са
бели
а над тях
ритмично черни
притихнали
очакващи ласката ти
за да затрептят

галиш ги
и ето
изпълват стаята
с блус
или валс
или просто
мелодия тиха
от която в камината
искрите танцуват

нота пропусна
ритъмът...

извинявай
не се стърпях -
зад ухото те
целунах