Улисана в делнични грижи, бързам всичко да свърша. Обръщам се и виждам - пропускам себе си да бъда, но винаги тихо обичам... Като огън не горя - той пламва, угасва и в пепелището му дълго тлее жарта. А тя, обичта ми, е светла и чиста, като детска сълза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар