Спри

Пълзиш,
разстилаш черни пипала,
безкръвно
дращиш с нокти плътта...
Спри.
Спри!
По-добре гръм да трещи,
вихрушка да свисти,
вместо да чувам
оглушителната ти
тишина,
Самота!

А някъде радост искри,
с нежен шепот
говорят очи...