Завиждам й

Тревичка зелена -
съвсем обикновена,
а толкоз свенливост
и нежност
в нея стаена...
Не смее да цъфне!

Вятър я гали,
роса я целува,
сняг я приспива,
пролет я буди,
слънце я топли.

Завиждам й
тихо...

Галиш ме
с думи!
Ако можеше
с ръце
да се
докоснем...