Мечтата ми в тръни е скрита. Оттам, щом слънце грейне, усмихва се плахо. Ако студен вятър зявее или слана люта падне, тя просълзява - ледено кълбо става, но отвътре нежно да трепти продължава...
Сред бодли съм я скрила - от завист и злоба да я предпазя.
Добре правиш! И аз вече ги скривам сред трънаци, да ги опазя от лоши очи. Завистта е убиец за мечтите.
ОтговорИзтриване