а очите й все в небето,
понякога покрито с облаци -
бели, сиви или черни.
- Какво ли е
да си сред тях?
Друг път то е ясно,
лазурно синьо,
безбрежно.
Иска й се да бъде
там,
да се извиси високо,
високо...
Да се рее в простора,
да усети ласката на вятъра,
топлината на слънцето.
Но не може...
Птица гледа тъжно небето -
криле, заключени
в клетка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар