Не угасва

Тъмносиви облаци
по небето пълзят...
Притъмнява,
вятър-скитник
тъжно запява.
В езеро
вместо лебеди
плуват
мъртви листа.
Самотно е.
Тягостна пустота...
Някъде някой
до кръв устни прехапва
и сърцето
на възел се свива.
Нима хорската злоба
убива?

Дълбоко в очите
пламъче проблясва -
доброто не угасва!