Бях росата,
в градината цвете целунала
и капчукът,
под прозореца ти тихичко пеещ.
Бях луната,
с която безмълвно говореше,
бях ветрецът,
който косите ти галеше.
А сега...
Сега съм
пламъчето в очите ти,
усмивката
в ъгъла на устните
и... нежно-парещото
там,
в сърцето ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар