Съблечена от вятърния порив, в полето потръпва бреза. Вейките й нежни леденият дъжд облива. С мекото си покривало да беше я завил поне снега, а то, по тънки клонки и сама - пред всички разголена душа…
Снежинки доверчиви борове целуват и прободени притихват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар