Ухае ли зеленото?
Може би...
на ширнало се,
спъстрено със макове
поле.
А ухае жълтото
на мед и цъфнал слънчоглед,
на вплетени в косите ми
слънчеви лъчи.
Синьото пък,
на море ухае,
на мечта, извисила се високо
в небесната синева.
Червеното
е истина и топлина,
а бялото е
искреност
и може би ухае
на сбъдната
мечта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар