На сипея

Каменист сипей,
а на върха му,
сред тръни изсъхнали,
от слънце огряна,
напъпила роза -
срамежливо показва
листчета алени.
Високо и сред бодли
ще разцъфне.
Аромата й
никой няма да вдъхне
и ще прецъфти така -
от слънцето галена,
но... в самота.