самотната бреза,
в клоните й нежни
вятърът притихна.
Лунно петолиние
иззад облаче надникна
и по него,
като ноти сребърни
се пръснаха звезди.
Със своите цигулки
засвириха щурци,
а рояк светулки
заиграха нощен валс.
Трепнаха листенцата
на смълчаната бреза –
с този лунен валс
тя не бе сама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар