Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
25.07.2009 г.
С аромат на дъга
Седефен копнеж посипва луната
на нощта върху голото рамо.
Серенада с вълните
тихо вятър припява,
гларус в мрака изплаква.
Звездни прожектори осветили са кея,
а там
сгушени два силуета -
мечта с аромат на дъга над море
и спомен, приличащ на пясък,
който бризът бавно разрошва.
Как искам
теб да врисувам
там,
в моето утре...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар