Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
8.07.2009 г.
Вали светлина
Мрак сред дърветата пада,
ехо птичите песни отнася,
шепот в тревата заспива...
Вятър
с водата заиграва...
сдипля малка вълна,
тя нараства,
на пръсти се повдига,
снага извива
и в премала,
главица върху брега полага...
Езерото притихва...
С длан ветрецът го гали,
то потръпва...
върху му лунни мушици
с пируети се пръсват,
проблясват мамещо
и притихват...
Гората спи...
Бавно над езерото
светлина от луната
вали...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар