Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

6.5.09

Завинаги твоя

Глезените ми обхващаш
здраво.
Нагоре продължаваш
бавно
или спускам се надолу
плавно...
Посоката е без значение –
важно е усещането
за прегръдката ти силна
и поглъщаща.
Оставяш ме без дъх,
но ти не спирай –
продължавай...
В обятията ти се задушавам
и изтръпвам...
Прегръщаш ме,
притискаш и обсебваш...
Как боли...
Желаеш ме единствено за себе си,
нали...
Не спирай...
Да,
само твоя ще съм...
Още миг...
И –
студ,
мрак,
тишина...

Твоя съм,
завинаги твоя,
плаващ пясъко.
Да...