Воална е вечерта,
вълните
на скалистия бряг
нежно шептят...
Щурчета
в тревата тихо
припяват.
Да те стигна,
протягам ръка -
усещам топлина,
перлена светлина
ме облива,
почти те докосвам...
И от това съм
щастлива.
Много искам
поне насън
да те виждам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар