Под кадифе

С пръсти
веждите ти нарисувах,
кръгчета по слепоочията
очертах,
бавно
към брадичката се спуснах
и в трапчинка
мъничка се спрях.
Да те докосна
исках само,
но надолу
ръцете продължиха сами.
Облегнала чело
на лявото ти рамо,
усетих
как пулса ти
гори...
На гърдите ти
ръце опряла,
глава повдигнах,
за да промълвя -
”Да те помилвам осмелих се...”,
но дъхът ми
от устните ти
спря.

Да те докосна
исках само,
макар под кадифето
на съня...