Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
16.06.2009 г.
Не ме буди
къде отива капката
целунала те по косата
която ти с ръка
встрани премести
ето
слиза тя надолу
по бузата се стича
и за миг се спира
не
не капва
а по врата ти продължава
слиза още
още по-надолу
спри
знам че гъделичка
но не я докосвай
ето тук
на ключицата ти
уют намира
и сгушена
заспива
не ме буди
още малко да поспя
ме остави
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар