12.06.2009 г.
Времето дъх притаило
недостижимо
далеч си
а понякога
толкова близо
че мога
с ръка да те докосна
пулса ти
без допир да усетя
и чуя
как нежно ми шептиш
не
не шептиш
безмълвно пееш
и вътре в мен
звучи
трепти и гали
очи притварям
и политам
там
далеч
в светлото песенно
слънчево меко
уханно и топло
там
дето времето
дъх притаило
е спряло
в миг бленуван
миг безкраен
като тихото
в очите ми
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Много е нежно и така ме унесе, че се размечтах за тихите мигове в очите :)))
ОтговорИзтриване