Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
23.06.2009 г.
Бял ирис
да те сънувам
знаеш ли какво е
тогава
ми е светло
и съм лека
чувам
на хиляди светулки
песента
с радост давя се
в очите ти
и изплувам
със дъха ти
който ме обгръща
а от допира
на двете ти ръце
потрепвам
както от топъл вятър
листенцата
на сгушен в мрака
ирис бял
разцъфнал и ухаещ
а какво ли е да си
сънуван
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар