Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
9.06.2009 г.
На зазоряване
светулки галят мрака
на разсъмване
звездите
са залязващи сълзи
в очите ти припламва утро
сред устните ти
песенен поток шепти
помръдваш леко със ръка
а в нея
от ласки водопад се крие
не смея да те доближа
как да устоя
като е магия
а ти
усмихваш се насън
зората с първия си лъч те гали
вместо нея
как бих искала аз да съм
това истина ли е
или е само
сън
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар