Разпусна луната сребристи коси. Под тях се поклащат и бавно проблясват вълни - летен копнеж на пясъка шепнат... Ухае на спомен за мокър жасмин, ветрецът дори е дъх притаил. В тъмнината сънена птица помръдва с крила, а след миг - отново само луна, море, тишина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар