Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
1.06.2009 г.
Като гълъбица
В ръцете ми се гуши
гълъбица.
Сърцето й
забързано тупти.
С крилца потрепва,
тихичко ми гука,
готви се да излети.
Високо ръцете си повдигам,
разтварям ги -
нека в синевата тя се извиси.
Знам пътя й -
при теб ще дойде,
ще кацне в дланите ти -
нежен лотос в тях цъфти.
Да можех като гълъбица
и аз да полетя...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар