Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
20.06.2009 г.
Звуци
знаеш ли
как звучи светлината
мисля че е като изгрев
понесъл те
сред сини небеса
а под теб се шири
разлистена гора
поточе ромоли
и птиците венец плетат
от уханията на цветя
аромат лети
с цветовете на дъга
в душата ти
медени кристалчета
звънят
а музиката на нощта
е като танго в камина
и пламъче на свещ
в червеното искрящо вино
звучи
като шепота на двете ти ръце
и милувката
в твоите очи
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар