Пламъчето на свещта
с виното в чашата флиртува
–
полюшва се
във ритъма на нощен
джаз,
който на перваза
дъждът импровизира.
Лепкавият мрак
от ъглите
в безмълвие наднича
и се лъже,
че ще впримчи в страх
мислите ми непослушни,
които пуснала съм да
пътуват.
… а те сами
към тебе все летят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар