Тичам
по листенцата
на маргаритка,
вгледана в
песента
на слънцето
и се уверявам,
че
усмивката ти
лъчите му заслепява,
гласът ти
славея надпява,
а очите ти
нощем,
знам,
звездите засенчват.
Събуждам се,
усмихвам се
и не се страхувам
да те обичам
още
и още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар