Небето е самотно -
без облаче,
само с това неуморно слънце,
увиснало най-горе
с парещата си усмивка,
която на росата не позволява
повече от миг да се задържи.
И вятърът го няма -
на сянка някъде се спотаява.
Дори птиците
на синевата не се радват,
а в прегръдката на клоните се крият
и с листата разговарят шепнешком.
Зной във въздуха трепти.
Само твоята усмивка
ободрява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар