Отразени

Думи неизказани
натежаха на небето
и то
превърна ги в сълзи.
Цяла нощ тихичко рида.
Валя, валя,
валя...
С тях
тревогата във въздуха отми,
а на сутринта,
под стихващата песен на капчука,
розата глава повдигна,
бавно
листенца алени разтвори
с капчици искрящи върху тях -
бисерчета малки,
слънчеви усмивки отразили,
чисти и ефирни
като мислите ми плуващи
към теб.