Когато облаците
дори и бавно се докоснат,
се ражда гръм.
Когато сред тишината,
в нощ безветрена, дъждът
дърветата погали,
се чува стон,
преливащ в песен
и ако в нея се заслушаш,
ще чуеш как листата
помежду си разговарят
шепнешком.
Когато очите ми
с твоите се срещнат,
валят слънца,
а щом ръката ти
моята докосне,
съм в безтегловно,
безмълвно-звънко
състояние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар