По миглите ти се разхождам
с дъх,
роша кичурите непослушни
с пръсти.
Засипвам лицето ти с целувки бързи,
а влагата след тях,
за мен те прави още по-неустоим.
С дъха си подсушавам,
с целувки мокри,
отново следи оставям...
Приятно ми е всяко докосване
до теб.
Обгръщам те...
в мен е тихо,
ведро,
топло...
... и съм полъх,
и съм кротък летен дъжд...
Няма коментари:
Публикуване на коментар