Брезите намятат
кехлибарени шалове,
нетърпеливо,
слънцето бърза към теб.
Под стрехите,
гнезда лястовичи немеят,
есенен вятър
тихо свири зимен сонет.
Скоро
безлистна ще остане гората
и за топлите дни
врабци ще напомнят
с бърборещ рефрен.
Но за мен е непреходно лято -
очите ми крият
уютните глас и усмивка,
а ръцете ми помнят чертите
на най-свидния лик.
Няма коментари:
Публикуване на коментар