Разстояние

Усещам
когато ме приласкаваш
в мислите си нощем –
приятна топлина
по мене се разлива,
ставам лека,
присядам
на брега на съня
и те чакам там.

Сами

Как е хубаво
в прегръдката ти –
топло,
закътано,
уютно…
Очите ти
примамливо блестят –
с лекота в тях потъвам,
за кой ли път…
Спокойно,
мило ми е с теб.
Така искам
блаженството да продължи…

Песен на щурченце
в миг
магията среднощна развали.

Очи отворих –
с луната
отново сме сами…

Тя умее

Жената, която

с очи цветя разцъфтява,

с усмивка люлка за слънце плете,

с ръцете си любов извайва,

а в сърцето й 
гълъбица гнезди,

умее да целува осезаемо

с мисли

по Коледа.