Как е хубаво
в прегръдката ти –
топло,
закътано,
уютно…
Очите ти
примамливо блестят –
с лекота в тях потъвам,
за кой ли път…
Спокойно,
мило ми е с теб.
Така искам
блаженството да продължи…
Песен на щурченце
в миг
магията среднощна развали.
Очи отворих –
с луната
отново сме сами…
Няма коментари:
Публикуване на коментар