Като очите ти

Пак е март

и пак е нощ.

Дъждът по прозорците

тихичко почуква –

сякаш моли

в стаята,

до себе си

да го пусна.

… а е кротък,

мил…

и напевно ми шепти…

както винаги –

очите ти.

Междусезоние

безлистни клони

се подпират на преспи

гнезда пустеят

* * *

сняг по върхове

напомня за зимни дни

южняк подухва

* * *

сини камбанки
вятър леко поклаща
зюмбюл ухае

Сила

„Обичам те!” –

мълвят устните ми.

„Обичам те” –

говорят очите ми.

„Обичам те!” –

крещи всичко в мен.

Обичам те!

Тази обич е сила,

знам!