Като очите ти

Пак е март

и пак е нощ.

Дъждът по прозорците

тихичко почуква –

сякаш моли

в стаята,

до себе си

да го пусна.

… а е кротък,

мил…

и напевно ми шепти…

както винаги –

очите ти.