Сезонни мечти

Есента
с прежда мъглива плете,
одежди сребристи
на паяжинни нишки облича
и дърветата
с мистичност завива.
Опръскани с капчици бисерни,
листенцата брезови трепкат,
току да заплачат,
а сред тях врабчетата спорят
дали ще е люта
предстоящата зима
и за идното лято
мечтаят.

А аз –
за очите ти топли.

Разрязана тъмнина

Цигулка съм,
а няма кой
по струните ми
песен да заниже,
с пицикато
или дори със
само стон
тъмнината глуха
да разреже.

Докосни ги леко,
знаеш как.
Макар и само вопъл
от мене да излезе,
искам да усетя,
че във мен
с мисълта ти
благодат се влива
и да се почувствам
жива.

Акордирана тишина

Тишината в мен не бучи,

не вие като самотна вълчица.

В мен тишината шепти

и гука тихо като гълъбица,

като планински поток ромоли,

със славееви трели пее,

мелодии нежни реди

около мен пъстроцветие сее.

Тази тишина

ме прави щастлива.

Сърцето ми я акордира.