Протегнат лъч

Дъжд.
Защо заваля
посред морно лято,
когато
птици вече не гнездят,
но малките
се учат още да летят?
Перцата им намокри.

И все вали,
вали,
вали…

Дори ветрецът
някъде на сухо
се е скрил.

И цветчетата,
със сведени глави,
очите си
не смеят да повдигнат.

А там,
иззад облаци,
протяга слънце
лъч,
за да изрисува с обич
най-пъстрата дъга
и към нея
птиците да полетят,
а цветята
своя аромат впръснат…

Протяга лъч,
но
дъждът вали,
вали,
вали...

Вали.