Частица

Нощна лампа,

светлина студена,

часовникът

монотонно трака,

ъглите

скрили са се в мрака.

Мислите –

коне необуздани,

с мечтите ми

в галоп препускат,

а те

пак към тебе водят

и карат очите ми

да се усмихват.

В теб

частица моя има

и от тишината

тя боли.

… котката

в скута ми мърка.

В очите ти

Знаеш ли какво искам?

Да виждам в очите ти

розово утро

от птичи трели огласено,

да виждам залезът пурпурен,

нежно целуващ морето

и после звездите

около луната танцуващи,

а в тишината –

пътеката нейна

как ни загръща с вълшебство.

Искам да гледам

в очите ти.

С него

Приятно е да ме гали,

в косите ми 

пръстите си да заравя,

по лицето си

дъхът му да усещам,

в мразовита вечер

неговите приказки да слушам,

а в знойно лято –

шепота му ободряващ.

… и как главата ми

с ръцете си обгръща,

от врата надолу

бавно пръсти спуска…

Обичам прегръдката му мощна,

от която понякога

дъхът ми спира.

Да,

с вятъра обичам

да флиртувам.