Нощна лампа,
светлина студена,
часовникът
монотонно трака,
ъглите
скрили са се в мрака.
Мислите –
коне необуздани,
с мечтите ми
в галоп препускат,
а те
пак към тебе водят
и карат очите ми
да се усмихват.
В теб
частица моя има
и от тишината
тя боли.
… котката
в скута ми мърка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар