С него

Приятно е да ме гали,

в косите ми 

пръстите си да заравя,

по лицето си

дъхът му да усещам,

в мразовита вечер

неговите приказки да слушам,

а в знойно лято –

шепота му ободряващ.

… и как главата ми

с ръцете си обгръща,

от врата надолу

бавно пръсти спуска…

Обичам прегръдката му мощна,

от която понякога

дъхът ми спира.

Да,

с вятъра обичам

да флиртувам.

Такава любов

Има ли такава любов,

като дъжд по прозорците

на вадички да се стича,

прахта да отмива

и след себе си

чистота да оставя?

Има ли такава любов,

от която в пепел дори

семенце покълва,

снага изправя

и цвете разцъфва?

Има ли такава любов,

пред която бурята стихва,

вятърът под трева се снишава,

а от блясъка й

зад облаци да се скрие

на слънцето му се иска?

Има!

Морска тишина

Сиви облаци притискат  морето,

разпилени коси във водата топят.

Снаги боязливо повдигат вълните

и над було от пяна свеждат чела.

Няма ги чайките, няма го слънцето.

Вятърът в раковина се скрил.

Само скалата слуша унесена

меланхоличната морска тишина.