Сиви облаци притискат морето,
разпилени коси във
водата топят.
Снаги боязливо повдигат
вълните
и над було от
пяна свеждат чела.
Няма ги чайките, няма
го слънцето.
Вятърът в
раковина се скрил.
Само скалата слуша
унесена
меланхоличната морска
тишина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар