Мигът

Видях те
съвсем за кратко.
Стори ми се,
сякаш те познавам цял живот…
А беше миг…
Дори успях да те целуна.
… и беше сладко,
и напевно...
Беше миг,
изпълнен със магия
и със звук...
Бе вълшебство,
премесено с тъга –
помислих си,
че щастие такова,
за срещане отново,
е може би далеч
или е невъзможно
случване повторно.
Но аз съм благодарна
и щастлива от мигът –
от това,
че в него с мене
беше ти!